Физика и Философия

Да, има общо между физика и философия!

Написах тази статия предимно, защото от година и нещо това е най-често задаваният ми въпрос: "Ама какво е общото между физика и философия?" Така следващия път, когато някой ме попита, просто ще му дам линк към тази публикация - изморих се да обяснявам, наистина!

А самият факт, че толкова много хора ме питат един и същи въпрос, означава, че такава статия заслужава да се напише, защото явно витае някакво много сериозно неразбиране на същността на физиката и на философията.

В училище ги учим като отделни предмети, доколкото изобщо нещо се учи по физика, (може би освен ако не си от НПМГ) и доколкото имаме някакъв досег с философията.

Но разпределението на предметите в училище съвсем не означава, че физиката и философията са две различни неща! Това, че имаме часове по различни предмети, отграничени един от друг с биенето на звънец, НЕ означава, че това са независими и съвсем различни области на познанието, които по някакво чудо са се оказали точно толкова на брой, че да се поместят по два часа седмично.. Училището е нещо вторично. Нещата, които се преподават, са така разпределени, че да ни е по-лесно да получим по малко основни познания в различни насоки. Да си имаме понятие от това кои са въпросите, на които човек е отговорил, и кои са тези, на които още търси отговор.

А човек задава въпроси за всичко. Всички знаем, че например в древна Гърция е имало много умни хора, които от сегашна гледна точка са били едновременно философи, астрономи, математици, оратори, поети, музиканти, лекари.. И това е съвсем естественото състояние на нещата. В същността си човешкото познание е едно цяло, като ние, за наше улеснение, наричаме различни негови припокриващи се области с различни имена. Това също е естествено развитие на нещата - няма как един единствен човек да притежава цялото човешко познание, пък и последното се увеличава с времето.

Но ясни граници между кои да е две области всъщност няма, още по-абсурдно е да си помислим, че едната изключва другата. Древните гърци, както и изобщо аристокрацията по-късно, са имали достатъчно много време, в което не са били заети от всекидневни проблеми и са можели да си позволят да развият, както подобава на всяко човешко същество, най-различни умения, можели са да съзерцават природата на нещата и на самите себе си, така достигайки до знание. Така че това, в което е ощетена голяма част от обществото, (а това е особено абсурдно в нашата ера след информационната революция) е, че на нея постоянно й е казвано да "специализира." И хората не се замислят, ами си избират любим предмет в училище и после като коне с капаци се занимават само с него, автоматично самоотказвайки се от това да намерят нещо интересно и в другите предмети. А ако решат, че трябва да работят, те пак са насърчавани да специализират в една тясна област. И стават все по-тесни и тесни специалнисти, и за съжаление често успоредно с това стават все по-ограничени.

Истина е - човечеството знае много и научава все повече. Ако искаш да си наистина добър по нещо, често трябва да дълбаеш повече и повече - има области от познанието, които са достъпни само след много задълбаване в една по-обширна област. Нашата цивилизация, естествено, се нуждае от специалисти. Но специалист не трябва да означава тесноглед. Не трябва човек да спира развитието си в други области, само защото е решил, че ще отделя повече време на една от тях, това си е гавра с възможностите на човешкото същество! Най-малкото, мостовете между различни области на познанието водят до нови открития, често с голяма значимост за човечеството.

Това, което би било хубаво, а явно не успява да направи училището - е да ни даде широка база от познания, без да заставя много ученици да мислят, че предметите в училище са като чекмеджета, в които грижливо и спретнато е подредено цялото човешко знание. Напротив, нашето познание е една хаотична съкровищница, в която можеш да намериш какво ли не. Но може би вълшебната лампа на тази съкровищница е самото знание за нея.

Така, аз реших да уча Физика и философия по няколко причини, първата бидейки, че това е нещо наистина по-общо, отколото повечето други специалности и в този смисъл щеше най-малко да ме ограничи. Второ, тъй като естествено предпочитам едни области на познанието пред други: (например не харесвам икономиката (за съжаление на огромна част от студентите, които учат точно това) (изключение, разбира се прави поведенческата икономика, която може да се третира и като психология)) физиката и философията са две от най-вълнуващите ме такива. А физиката и философията се занимават с природата около нас и в нас, отчаяно се опитват да разберат принципите, на които работи Вселената. Философията сама по себе си е саморефлексия - любов към познанието, тя предлага постоянно усъвършенстване на собственото знание, тя е всичко: и вътрешния, и въшния свят, ако изобщо това са две различни неща, и така има общо с всичко. А физиката - тя е "само" външния свят, но тя е философия с математика, използва математически модели за разбиране начина, по който работи Вселената на нашия немисловен свят - и постига отлични резултати, а квантовата механика е доказателство, че мисълта и "реалността" не са две съвсем различни неща...

Така че - да, уча това, което за мен е най-интересно на света! И съветвам всеки, на когото предстои следване, да си избере това, което наистина му е присърце. Независимо какво чува около себе си.

П.С.: Тази статия може би стана малко по-лична, отколкото е подходящо за такъв чисто информативен блог, но тя бе породена от ужаса ми, когато пак човек с наистина голям умствен потенциал ме попита "Какво е общото между физика и философия?" Един въпрос, който, макар и невинен, показва много за мисленето на обществото..