Едно нещо, с което всеки човек, имащ намерение да стъпи в Оксфорд, с което трябва да е наясно е, че университетът е на над 800 години. А това е мноого време!
Да не говорим, че и бездруго с Великобритания често се шегуваме, че е консервативна страна и, например, почти цялата кореспонденция става чрез стандартна поща. Например когато получих своето хартиено писмо в България, че са ме приели в Оксфорд, в него пишеше, че в близките седмици мога да очаквам мейл! Стандартната поща предшества електронната в почти всяко отношение!
В Оксфорд има запазени доста традиции и, като стана въпрос за поща, ще спомена например, че мястото, от което си взимаш писмата в колежа, се нарича Pigeon Hole (дупка за гълъби?) остатък, предполагам от .. времето на гълъбите. (но никакви сови!)
Но, разбира се, има и по-интересни неща. Например една от важните традиции е задължителната церемония по ставането на част от университета - Matriculation ceremony, тази година провела се на 16 октомври. На нея всички първокурсници си обличат мантиите, т.е. специалното оксфордско облекло (снимката в страница "снимка" е именно правена след Matriculation) и се събират в една зала.
Когато застанат мирно, настава изключителна тишина, всички затаяват дъх и двама души влизат в залата, вървят по килимчето към нещо като стол, на който единият човек се качва. Единият казва нещо на латински, и другият. После другият или единият прочита още нещо на латински, свало-слага си шапката и единият или другият си тръгва.
Разбирате ли, би било даже още по-вълнуващо, ако знаех какво символизира това мини-представление, даже може би щях да го запомня. Хубавото е, че след кратката реч на латински последва значително по-дълга такава на английски, в която доста приветливият и с чувство на хумор (и все пак достатъчно сериозен) човек ни разказа малко повече за университета.
Каза ни за това, че докато не сме присъствали на тази церемония не сме били официално част от Оксфорд, разказа ни например за това как мантиите символизират това, че макар и от различни колежи, ние сме част от един университет и каза и разни други общи неща в подобен стил, които ни накараха да се почувстваме хубаво. На мен особено добре ми подейства първото му изречение: "Убеден съм, че сега всички сте заети да се отписвате от много общности, на които се записахте по време на Панаира на Първокурсника", защото си дадох сметка, че навярно почти всеки в залата като мен се е записал на поне 30-40 общности.
А така наречените мантии се носят на всяка официална вечеря и на всяка церемония, също и на изпитите на края на годината. Самото официално облекло се състои от бяла риза и черно почти всичко останало. И, разбира се, една квадратна шапка, която по традиция носиш навсякъде в ръка. Нямаш право да я сложиш на главата си докато не завършиш.
Така че традициите могат да бъдат наистина много очарователни. Е, хора от по-големите курсове са ми разказвали за някаква традиция на края на академичната година хората да се замерят с яйца, но ... още не съм го видяла. Абе, звучи абсурдно, нали?
Да не говорим, че и бездруго с Великобритания често се шегуваме, че е консервативна страна и, например, почти цялата кореспонденция става чрез стандартна поща. Например когато получих своето хартиено писмо в България, че са ме приели в Оксфорд, в него пишеше, че в близките седмици мога да очаквам мейл! Стандартната поща предшества електронната в почти всяко отношение!
В Оксфорд има запазени доста традиции и, като стана въпрос за поща, ще спомена например, че мястото, от което си взимаш писмата в колежа, се нарича Pigeon Hole (дупка за гълъби?) остатък, предполагам от .. времето на гълъбите. (но никакви сови!)
Но, разбира се, има и по-интересни неща. Например една от важните традиции е задължителната церемония по ставането на част от университета - Matriculation ceremony, тази година провела се на 16 октомври. На нея всички първокурсници си обличат мантиите, т.е. специалното оксфордско облекло (снимката в страница "снимка" е именно правена след Matriculation) и се събират в една зала.
Когато застанат мирно, настава изключителна тишина, всички затаяват дъх и двама души влизат в залата, вървят по килимчето към нещо като стол, на който единият човек се качва. Единият казва нещо на латински, и другият. После другият или единият прочита още нещо на латински, свало-слага си шапката и единият или другият си тръгва.
Разбирате ли, би било даже още по-вълнуващо, ако знаех какво символизира това мини-представление, даже може би щях да го запомня. Хубавото е, че след кратката реч на латински последва значително по-дълга такава на английски, в която доста приветливият и с чувство на хумор (и все пак достатъчно сериозен) човек ни разказа малко повече за университета.
Каза ни за това, че докато не сме присъствали на тази церемония не сме били официално част от Оксфорд, разказа ни например за това как мантиите символизират това, че макар и от различни колежи, ние сме част от един университет и каза и разни други общи неща в подобен стил, които ни накараха да се почувстваме хубаво. На мен особено добре ми подейства първото му изречение: "Убеден съм, че сега всички сте заети да се отписвате от много общности, на които се записахте по време на Панаира на Първокурсника", защото си дадох сметка, че навярно почти всеки в залата като мен се е записал на поне 30-40 общности.
А така наречените мантии се носят на всяка официална вечеря и на всяка церемония, също и на изпитите на края на годината. Самото официално облекло се състои от бяла риза и черно почти всичко останало. И, разбира се, една квадратна шапка, която по традиция носиш навсякъде в ръка. Нямаш право да я сложиш на главата си докато не завършиш.
Така че традициите могат да бъдат наистина много очарователни. Е, хора от по-големите курсове са ми разказвали за някаква традиция на края на академичната година хората да се замерят с яйца, но ... още не съм го видяла. Абе, звучи абсурдно, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар