да гледаш Хари Потър в общата стая на колежа в Оксфорд

Като че единственият начин да поддържам този блог жив е да пиша често и по малко. Ето например досега гледахме в общата стая на колежа шестия филм за Хари Потър ... е, наистина влязох във филма. Но не този, който гледахме, а другия, в който аз съм в този университет с тези хора около мен. И като влязох в стаята си осъзнах че, как да е, не съм по писане на обективните големи важни неща, а по тези, които, малки и незначителни за някои, за мен съставят цяла вселена.

Ще започна с нещо, което сигурно е до болка познато на повечето ми приятели - това, което разказвах след интервюто си тук миналата година: че преди да съм била дошла в Оксфорд съм си мислела, когато съм чела Хари Потър, (понеже първите 4 книги съм ги чела) че Роулинг е имала доста въображение; е, но когато отидох в Оксфорд, разбрах, че случаят не е точно такъв. Ако влезеш във филма, можеш доста лесно да почувстваш как всичко е вдъхновено от университети като Оксфорд и институции като Кеймбридж.

"Всичко" може да не е най-убедителната дума, но какви точно подробности да се занимавам в един часа през нощта, пък и не знам какво точно търси читателят. Какъв му е смисълът на живота. В тази връзка, която я има, колкото и да се съмняват, сигурна съм, някои хора, ще кажа, че вчера се открих човека с най-готина цел в живота, най-готино занимание. Той е човекът, който търси хикс. Просто не може да звучи по-готино когато попиташ някой физик в какво му се състои изследването и да получих отговор "Търся хикс".

Пожелавам ви и вие да търсите вашия хикс, понеже иначе рискувате да нямате доста добра идея за това как са били построени пирамидите.

И съм сигурна, че още не съм успяла да вляза в тон да пиша за нормални читатели, пък и не се стремя кой-знае колко към това, така че за тези от вас, които обмислят кандидатстване в Оксфорд, сериозно си помислете имате ли необходимия "излишък" въображение. Ако отговорът е "да", това е мястото за вас, но пък и всяко друго няма да е толкова ужасно. Ако отговорът е "не", няма да усетите никое от тези неща където и да сте, но особено да ги пропуснете тук ще бъде много жалко. Не искам да ви съветвам да не кадидатствате тук. А просто да си отприщите фантазията ми се струва по-добър вариант.

Първа Хронологична!

Вече съм от шест седмици в Оксфорд и реших, че най-накрая трябва да напиша нещо в този блог. Причината, поради която досега не съм писала, не е липсата на неща, които да се кажат, а по-скоро обратното: твърде много неща, които могат да се кажат, породени от твърде много неща, които се случват, заради които представите за времето се размиват. Хем имаш чувството, че от вчера си в това вълшебно градче, хем защото времето е било изключително наситено, имаш чувството, че са минали много повече от шест седмици.

Малко напомнящото теорията на относителността субективно възприятие за време (досега четох една книжка за теория на относителността, много е интересно, наистина (жалко, че нямаме лекции следващата седмица .. както и да е (както обича да казва тютора ми по логика, когато на тюториълите се отнесе в разни.. ама наистина, излизам от тези скоби!))) е наистина невероятно! Поне за хора като мен, които, ако има нещо, от което се плашат, това е да влязат в рутина - е, в Оксфорд, това определено няма как да ти се случи!

Тук постоянно нещо става! И хубавото е, че можеш да добиеш това усещане само докато се разхождаш или си караш колелото по улиците. Можеш да видиш интересни наистина хора, хора, облечени с мантии и почти всеки кара колело. Малко съм объркана, да си призная. Не знам от къде да започна, т.е. от къде да свърша, или може би най-правилно за къде да свърша.

Със сигурност това, което има да се каже не свършва до тук, то даже не почва до тук. Не искам да звучи като реклама, но съм впечатляващ се човек и се надявам в скоро време наистина да разкажа малко по-надълго за престоя ми, или по-точно, движението ми тук. Но това със сигурност няма да стане сега, защото Оксфорд върви по своята собствена часова зона, 5 минути назад от Гринуич, което означава, че ако не искам да закъснея за уговорка трябва да тръгна сега!

Fresher's Fair

След цялото объркване и огромни количества нова информация, типично за всеки първокурсник в първата си седмица, най-накрая (защото за тези четири дена се случват много неща) публикувам. И едва ли има по-подходящ момент за първа публикация от още по-голямото объркване, настъпващо след т.нар. Fresher's Fair.

Или - Fresher's Fair - това е панаир на първокурсника, на който ти се представят част - а именно стотици общности, клубове и събития, към които можеш да се присъединиш! Това е едно от многото места, където можеш наистина да се радваш, ако имейл-адресът ти е кратък. Разбира се, не хубавият ти, истински имейл адрес, понеже като всеки първокурсник се записваш на поне 30-40 клуба, от които можеш да очакваш редовно писма.. Нека почнем отначало:

Панаирът продължава една седмица в началото на годината, като на всеки неориентиран първокурсник е връчен билет за един ден, в който може да отиде. Така за да влезеш един ден се редиш на бързо намаляващата опашка, която стига сто-двеста метра и .. се гмурваш!

За да попаднеш в една голяма зала, в която навсякъде има щандове, зад които по-големи и опитни студенти се опитват да те привлекат в своята общност или да те заинтересоват със своята кауза. Разбира се, ситуацията е комична, понеже постоянно се обръщаш наляво и надясно, от любопитство да прочетеш за каква общност или клуб става въпрос. И навсякъде ти дават флайъри и можеш да се запишеш в мейлинг-листата на общностите, които са те заинтресували.

Определено едно от местата, където можеш да съжаляваш, че си се родил миловиден - това е Fresher's Fair!

Утре ще има подобен панаир, само че на колежа, а онзи беше университетския. Утре ще се запиша на гребане.

А на университетския панаир се записах на.. всякакви неща: от клуб за бридж, настолни игри и ролеви игри, през клуб за походи, пещерняци, разбира се, астрономически, философски, физичен, математика, през крикет, фехтовка, джу-джи-тцу, пилотиране, ... не мога да си спомня вече, а, рок клуб, даже дръм ен бейз, джаз, 2-3 театрални клуба, режисьорски, даже в прослушване за джаз-група и хорово пеене, разбира се танци и не на последно място благотворителен за ... Кения. И още няколко..

Един взрив на информация, в който с ума си не можеш да обхванеш колко неща се случват или имат намерение да се случат в този университет - това е Fresher's Fair.

П.П.: (добавен април месец) уточнявам че това, че съм се записала, за съжаление не означава, че се занимавам и с една десета от изброените неща. :Д

аромат на сладък дъжд

Докато повечето ми съмишленици, а и други студенти започват или вече са започнали учебната си година, аз се радам на последните си три седмици ваканция