Първа Хронологична!

Вече съм от шест седмици в Оксфорд и реших, че най-накрая трябва да напиша нещо в този блог. Причината, поради която досега не съм писала, не е липсата на неща, които да се кажат, а по-скоро обратното: твърде много неща, които могат да се кажат, породени от твърде много неща, които се случват, заради които представите за времето се размиват. Хем имаш чувството, че от вчера си в това вълшебно градче, хем защото времето е било изключително наситено, имаш чувството, че са минали много повече от шест седмици.

Малко напомнящото теорията на относителността субективно възприятие за време (досега четох една книжка за теория на относителността, много е интересно, наистина (жалко, че нямаме лекции следващата седмица .. както и да е (както обича да казва тютора ми по логика, когато на тюториълите се отнесе в разни.. ама наистина, излизам от тези скоби!))) е наистина невероятно! Поне за хора като мен, които, ако има нещо, от което се плашат, това е да влязат в рутина - е, в Оксфорд, това определено няма как да ти се случи!

Тук постоянно нещо става! И хубавото е, че можеш да добиеш това усещане само докато се разхождаш или си караш колелото по улиците. Можеш да видиш интересни наистина хора, хора, облечени с мантии и почти всеки кара колело. Малко съм объркана, да си призная. Не знам от къде да започна, т.е. от къде да свърша, или може би най-правилно за къде да свърша.

Със сигурност това, което има да се каже не свършва до тук, то даже не почва до тук. Не искам да звучи като реклама, но съм впечатляващ се човек и се надявам в скоро време наистина да разкажа малко по-надълго за престоя ми, или по-точно, движението ми тук. Но това със сигурност няма да стане сега, защото Оксфорд върви по своята собствена часова зона, 5 минути назад от Гринуич, което означава, че ако не искам да закъснея за уговорка трябва да тръгна сега!