да гледаш Хари Потър в общата стая на колежа в Оксфорд

Като че единственият начин да поддържам този блог жив е да пиша често и по малко. Ето например досега гледахме в общата стая на колежа шестия филм за Хари Потър ... е, наистина влязох във филма. Но не този, който гледахме, а другия, в който аз съм в този университет с тези хора около мен. И като влязох в стаята си осъзнах че, как да е, не съм по писане на обективните големи важни неща, а по тези, които, малки и незначителни за някои, за мен съставят цяла вселена.

Ще започна с нещо, което сигурно е до болка познато на повечето ми приятели - това, което разказвах след интервюто си тук миналата година: че преди да съм била дошла в Оксфорд съм си мислела, когато съм чела Хари Потър, (понеже първите 4 книги съм ги чела) че Роулинг е имала доста въображение; е, но когато отидох в Оксфорд, разбрах, че случаят не е точно такъв. Ако влезеш във филма, можеш доста лесно да почувстваш как всичко е вдъхновено от университети като Оксфорд и институции като Кеймбридж.

"Всичко" може да не е най-убедителната дума, но какви точно подробности да се занимавам в един часа през нощта, пък и не знам какво точно търси читателят. Какъв му е смисълът на живота. В тази връзка, която я има, колкото и да се съмняват, сигурна съм, някои хора, ще кажа, че вчера се открих човека с най-готина цел в живота, най-готино занимание. Той е човекът, който търси хикс. Просто не може да звучи по-готино когато попиташ някой физик в какво му се състои изследването и да получих отговор "Търся хикс".

Пожелавам ви и вие да търсите вашия хикс, понеже иначе рискувате да нямате доста добра идея за това как са били построени пирамидите.

И съм сигурна, че още не съм успяла да вляза в тон да пиша за нормални читатели, пък и не се стремя кой-знае колко към това, така че за тези от вас, които обмислят кандидатстване в Оксфорд, сериозно си помислете имате ли необходимия "излишък" въображение. Ако отговорът е "да", това е мястото за вас, но пък и всяко друго няма да е толкова ужасно. Ако отговорът е "не", няма да усетите никое от тези неща където и да сте, но особено да ги пропуснете тук ще бъде много жалко. Не искам да ви съветвам да не кадидатствате тук. А просто да си отприщите фантазията ми се струва по-добър вариант.