вторник, 5 април 2011 г.

Физика и Философия


Да, има общо между физика и философия!

Написах тази статия предимно, защото от година и нещо това е най-често задаваният ми въпрос: "Ама какво е общото между физика и философия?" Така следващия път, когато някой ме попита, просто ще му дам линк към тази публикация - изморих се да обяснявам, наистина!

А самият факт, че толкова много хора ме питат един и същи въпрос, означава, че такава статия заслужава да се напише, защото явно витае някакво много сериозно неразбиране на същността на физиката и на философията.

В училище ги учим като отделни предмети, доколкото изобщо нещо се учи по физика, (може би освен ако не си от НПМГ) и доколкото имаме някакъв досег с философията.

Но разпределението на предметите в училище съвсем не означава, че физиката и философията са две различни неща! Това, че имаме часове по различни предмети, отграничени един от друг с биенето на звънец, НЕ означава, че това са независими и съвсем различни области на познанието, които по някакво чудо са се оказали точно толкова на брой, че да се поместят по два часа седмично.. Училището е нещо вторично. Нещата, които се преподават, са така разпределени, че да ни е по-лесно да получим по малко основни познания в различни насоки. Да си имаме понятие от това кои са въпросите, на които човек е отговорил, и кои са тези, на които още търси отговор.

А човек задава въпроси за всичко. Всички знаем, че например в древна Гърция е имало много умни хора, които от сегашна гледна точка са били едновременно философи, астрономи, математици, оратори, поети, музиканти, лекари.. И това е съвсем естественото състояние на нещата. В същността си човешкото познание е едно цяло, като ние, за наше улеснение, наричаме различни негови припокриващи се области с различни имена. Това също е естествено развитие на нещата - няма как един единствен човек да притежава цялото човешко познание, пък и последното се увеличава с времето.

Но ясни граници между кои да е две области всъщност няма, още по-абсурдно е да си помислим, че едната изключва другата. Древните гърци, както и изобщо аристокрацията по-късно, са имали достатъчно много време, в което не са били заети от всекидневни проблеми и са можели да си позволят да развият, както подобава на всяко човешко същество, най-различни умения, можели са да съзерцават природата на нещата и на самите себе си, така достигайки до знание. Така че това, в което е ощетена голяма част от обществото, (а това е особено абсурдно в нашата ера след информационната революция) е, че на нея постоянно й е казвано да "специализира." И хората не се замислят, ами си избират любим предмет в училище и после като коне с капаци се занимават само с него, автоматично самоотказвайки се от това да намерят нещо интересно и в другите предмети. А ако решат, че трябва да работят, те пак са насърчавани да специализират в една тясна област. И стават все по-тесни и тесни специалнисти, и за съжаление често успоредно с това стават все по-ограничени.

Истина е - човечеството знае много и научава все повече. Ако искаш да си наистина добър по нещо, често трябва да дълбаеш повече и повече - има области от познанието, които са достъпни само след много задълбаване в една по-обширна област. Нашата цивилизация, естествено, се нуждае от специалисти. Но специалист не трябва да означава тесноглед. Не трябва човек да спира развитието си в други области, само защото е решил, че ще отделя повече време на една от тях, това си е гавра с възможностите на човешкото същество! Най-малкото, мостовете между различни области на познанието водят до нови открития, често с голяма значимост за човечеството.

Това, което би било хубаво, а явно не успява да направи училището - е да ни даде широка база от познания, без да заставя много ученици да мислят, че предметите в училище са като чекмеджета, в които грижливо и спретнато е подредено цялото човешко знание. Напротив, нашето познание е една хаотична съкровищница, в която можеш да намериш какво ли не. Но може би вълшебната лампа на тази съкровищница е самото знание за нея.

Така, аз реших да уча Физика и философия по няколко причини, първата бидейки, че това е нещо наистина по-общо, отколото повечето други специалности и в този смисъл щеше най-малко да ме ограничи. Второ, тъй като естествено предпочитам едни области на познанието пред други: (например не харесвам икономиката (за съжаление на огромна част от студентите, които учат точно това) (изключение, разбира се прави поведенческата икономика, която може да се третира и като психология)) физиката и философията са две от най-вълнуващите ме такива. А физиката и философията се занимават с природата около нас и в нас, отчаяно се опитват да разберат принципите, на които работи Вселената. Философията сама по себе си е саморефлексия - любов към познанието, тя предлага постоянно усъвършенстване на собственото знание, тя е всичко: и вътрешния, и въшния свят, ако изобщо това са две различни неща, и така има общо с всичко. А физиката - тя е "само" външния свят, но тя е философия с математика, използва математически модели за разбиране начина, по който работи Вселената на нашия немисловен свят - и постига отлични резултати, а квантовата механика е доказателство, че мисълта и "реалността" не са две съвсем различни неща...

Така че - да, уча това, което за мен е най-интересно на света! И съветвам всеки, на когото предстои следване, да си избере това, което наистина му е присърце. Независимо какво чува около себе си.

П.С.: Тази статия може би стана малко по-лична, отколкото е подходящо за такъв чисто информативен блог, но тя бе породена от ужаса ми, когато пак човек с наистина голям умствен потенциал ме попита "Какво е общото между физика и философия?" Един въпрос, който, макар и невинен, показва много за мисленето на обществото..

6 коментара:

  1. Бих добавил също и „случайното съвпадение между съкращението PhD (лат. philosophiae doctor), което на български се превежда като „доктор“ (съкр. от „доктор на науките“). За съжаление, на мен също ми е трудно да наблюдавам поглъщащото (само)ограничаване, при все, че след всеки изминал ден се убеждавам колко свързани помежду си са естествените науки.

    ОтговорИзтриване
  2. Малко преувеличаваш в аргументите си:

    1. Какво относно света е открила или обяснила философията в последните 2000 години? (изключвам античната философия, тогава тя просто не е била отделна наука от математиката)

    2. Представи един философски текст, който да носи смисъл и да е аргументиран, написан в последните 2000 години и да не е написан от математик.

    3. Какво имаш предвид под "квантовата механика е доказателство, че мисълта и "реалността" не са две съвсем различни неща"? Звучи като приятно метафора, но е подвеждащо и просто не вярно.

    ОтговорИзтриване
  3. Усещам, че коментара ми звучи нападателно. Не ми е това целта, но наистина не виждам с какво философията е допринесла в последно време (2000 години) на науката.

    В античността тя е била методът да се намира истината[1], но това се е променило в момента в който математика и философията са се разделили. Математиците са създали логиката[2], а философите просто са изостанали погълнати в своето ораторско майсторство (просто защото това остава, когато нямаш аргументи).

    Със сигурност "философски" спорове относно коректността на математиката и науката могат да настъпят. Но от това което съм видял, никой без задълбочени познания по математика не е способен да построи смислен аргумент. Сравни Св. Августин с Penrose или Eugene Wigner.

    Вярно е, че съм се сблъсквал с малко философски текстове писани от "истински философи", но защо текстовете и на Кант и на Русо и на Св. Августин[3] са толко лишени от солидни аргументи, а "философските" текстовете на математици са кратки и ясни.


    [1] Пещерата на Платон е идеята, на която се основава цялата математика.
    [2] Имам предвид математическата логика, не лишените от смисъл и умишлено усложнени аргументи, които философите наричат логика.
    [3] Ако това изглежда като странен списък от философи, то най-вероятно е странен. Просто това са единствените философи, на които по някаква причина съм прочитал цели текстове. Сигурен съм, че някъде там има философи, които пишат смислени аргументи, а не просто упражнения по ораторско майсторство. Това което искам да кажа е, че те са изключенията.

    ОтговорИзтриване
  4. Написах едно коментарче, но малко се олях, стана много дълго, така че го помествам в нова статия : )

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления, Диана :), познавам лично няколко учени физици и всички те ( по- рано , или по- късно ) са достигнали до философско мислене, разбрали са неизбежността на субективността във всяка наука и са изпитали смирение пред загадките на вселената.
    Според мен, няма значение по кой път ще достигнем до просветление, защото всички пътища водят към едно и също място, важното е да не спираме.

    В този смисъл ще пожелая на Стефан удобни обувки по пътя, защото войнстващата любов към "чистата наука" и яростното заклеймяване на "псевдо науките" е един малко по- дълъг път към интегритета. Сигурна съм, че ще го измине, обаче, защото си личи, че иначе е умно и упорито момче :)

    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте искам да добавя нещо което явно убягва по някакъв начин връзката между нещата не е ли в основата ( широкият поглед върху всичко в и около нас "физика+философиа" е моят начин който поражда усмивка в мен самият).

    ОтговорИзтриване