Интервюто е основна част от кандидатстването в Оксфорд или Кеймбридж. И като цяло е огромно предимство, така че много се зарадвах щом прочетох, че всеки одобрен кандидат (от Европейския съюз) е поканен на интервю в Оксфорд. Аз си купих самолетните билети още преди да ме поканят, защото октомври месец вече има информация на уебсайта на Оксфорд на кои дати точно кои интервюта ще се проведат. Знаех, че ако по някаква причина не ме поканят, пък мога да си направя една екскурзия до Англия. Но все пак тъй като преди интервюто щеше да има тест по физика и математика, на който очаквах да се представя добре, знаех, че шансовете да не отида на интервю са почти нулеви.
Хубавото на интервюто, особено когато е на живо (защото ако не си от Европа обикновено те интервюират по телефона) е, че преподавателите наистина те виждат и в общия случай те опознават много по-добре, отколкото биха били наясно що за човек си ако само ти четат документите.
Разбира се, не е изключена възможността на някое от интервютата да се чувстваш зле, и по една или друга причина - много хора се притесняват - да се представиш под възможностите си. Но в Оксфорд и за това са помислили, така че всеки кандидат има насрочени интервюта поне в два колежа - за да имаш възможност да се представиш добре на второто, ако на първото не си успял.
Аз също имах интервюта в два колежа, и заради специалността ми, моите интервюта бяха общо пет на брой. В първия колеж, в който уча и сега, имах интервюта по математика, физика и философия, а във втория: едно общо по математика + физика и едно по философия. Разбира се, дори и да те харесат в двата колежа, накрая те приемат само в един, така че получаваш оферта от само един от колежите и в общия случай след интервюто вече нямаш право на избор къде точно да отидеш.
Самите интервюта бяха изключително приятни - всяко продължаваше по 30-40 минути, като може би тук е мястото да се похваля, че интервюто по физика+математика свърши за 20-на минути. Бях се представила толкова добре, че интервюиращите ми казаха, че нямат повече какво да ме питат. (:
Всяко интервю се води обикновено от двама интервюиращи, които евентуално ти задават един-два общи въпроса в началото, обикновено с цел да се почувстваш по-добре. Всъщност може и да има друга цел, мен например на първото интервю ме питаха защо искам да уча в Оксфорд, въпрос, доста труден за отговаряне, понеже никога не си бях формулирала отговор. Та кой не иска да учи в Оксфорд, мислех си! Но все пак въпросът беше доста полезен, защото ме накара да си изведа мислите в словесна форма. Истината е, че исках да уча в Оксфорд, защото е един от най-добрите университети в света, щях да имам възможността да се срещна с интересни хора от цял свят и да получа много знания в това, което ме интересува.
А въпросите, които се задават като цяло по математика и физика, са във формата на задачи, като това обикновено не са стандартни такива. Интервюиращите не искат да видят какво знаеш, а да видят как разсъждаваш - за това, ако видят, че на някой въпрос просто знаеш отговора, може би ще ти дадат друг, който не си виждал досега. Преподавателите ти дават необходимата информация, често съпътсвана с малко теория, и наблюдават как почваш да се справяш с проблема. Т.е. те отново тестват най-вече мисленето ти, не толкова, колкото знанието ти - нещо, което за мен бе огромен плюс при условие факта, че изобщо не съм по наизустяването на каквото и да било, още по-малко формули.
Интервютата по философия бяха .. странни. И изключително забавни. Едното беше като диалог между мен и един от преподавателите на някакви постоянно-сменящи се и .. сравнително произволни теми. Отново искаха да видят как мисля. А другото интервю също беше епично.
Като цяло, интервютата са наистина страхотно преживяване. Освен, че изкарваш няколко дена в Оксфорд, самите интервюта са наистина много интересни - естествено, ако си си избрал специалност по сърце - и за да си прекараш добре, трябва просто да се отпуснеш и да разсъждаваш по възможност на глас над въпросите. Преподавателите са там, за да ти помагат - на интервютата си ти срещу въпроса, а не ти срещу човека, който ти ги задава. Последният просто се надява да види мислещ човек срещу себе си и, евентуално, интервютата да свършат по-бързо, за да отиде вече да пие чай.
Хубавото на интервюто, особено когато е на живо (защото ако не си от Европа обикновено те интервюират по телефона) е, че преподавателите наистина те виждат и в общия случай те опознават много по-добре, отколкото биха били наясно що за човек си ако само ти четат документите.
Разбира се, не е изключена възможността на някое от интервютата да се чувстваш зле, и по една или друга причина - много хора се притесняват - да се представиш под възможностите си. Но в Оксфорд и за това са помислили, така че всеки кандидат има насрочени интервюта поне в два колежа - за да имаш възможност да се представиш добре на второто, ако на първото не си успял.
Аз също имах интервюта в два колежа, и заради специалността ми, моите интервюта бяха общо пет на брой. В първия колеж, в който уча и сега, имах интервюта по математика, физика и философия, а във втория: едно общо по математика + физика и едно по философия. Разбира се, дори и да те харесат в двата колежа, накрая те приемат само в един, така че получаваш оферта от само един от колежите и в общия случай след интервюто вече нямаш право на избор къде точно да отидеш.
Самите интервюта бяха изключително приятни - всяко продължаваше по 30-40 минути, като може би тук е мястото да се похваля, че интервюто по физика+математика свърши за 20-на минути. Бях се представила толкова добре, че интервюиращите ми казаха, че нямат повече какво да ме питат. (:
Всяко интервю се води обикновено от двама интервюиращи, които евентуално ти задават един-два общи въпроса в началото, обикновено с цел да се почувстваш по-добре. Всъщност може и да има друга цел, мен например на първото интервю ме питаха защо искам да уча в Оксфорд, въпрос, доста труден за отговаряне, понеже никога не си бях формулирала отговор. Та кой не иска да учи в Оксфорд, мислех си! Но все пак въпросът беше доста полезен, защото ме накара да си изведа мислите в словесна форма. Истината е, че исках да уча в Оксфорд, защото е един от най-добрите университети в света, щях да имам възможността да се срещна с интересни хора от цял свят и да получа много знания в това, което ме интересува.
А въпросите, които се задават като цяло по математика и физика, са във формата на задачи, като това обикновено не са стандартни такива. Интервюиращите не искат да видят какво знаеш, а да видят как разсъждаваш - за това, ако видят, че на някой въпрос просто знаеш отговора, може би ще ти дадат друг, който не си виждал досега. Преподавателите ти дават необходимата информация, често съпътсвана с малко теория, и наблюдават как почваш да се справяш с проблема. Т.е. те отново тестват най-вече мисленето ти, не толкова, колкото знанието ти - нещо, което за мен бе огромен плюс при условие факта, че изобщо не съм по наизустяването на каквото и да било, още по-малко формули.
Интервютата по философия бяха .. странни. И изключително забавни. Едното беше като диалог между мен и един от преподавателите на някакви постоянно-сменящи се и .. сравнително произволни теми. Отново искаха да видят как мисля. А другото интервю също беше епично.
Като цяло, интервютата са наистина страхотно преживяване. Освен, че изкарваш няколко дена в Оксфорд, самите интервюта са наистина много интересни - естествено, ако си си избрал специалност по сърце - и за да си прекараш добре, трябва просто да се отпуснеш и да разсъждаваш по възможност на глас над въпросите. Преподавателите са там, за да ти помагат - на интервютата си ти срещу въпроса, а не ти срещу човека, който ти ги задава. Последният просто се надява да види мислещ човек срещу себе си и, евентуално, интервютата да свършат по-бързо, за да отиде вече да пие чай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар