Отговор на коментар

Тази статия е отговорът на коментарите под статията "Физика и Философия", който щях да публикувам като коментар, ако бях направила огромното усилие да го напиша по-кратък. : )

Здравейте!

Пешо, мерси за коментара, не се бях сещала за това "случайно" съвпадение. ьД

Чефо, (надявам се нямате против да ви пиша по малки имена? "Петре" и "Стефане" ми звучеше малко не на място, а безличната форма - съвсем :Д) благодаря ти за коментара, защото развиваш по смислен начин друга гледна точка, а така ми даваш възможност да се опитам да покажа колко грешиш ти и една огроомна част от хората. Следва дълъг коментар. с:

1. "Какво относно света е открила или обяснила философията в последните 2000 години? (изключвам античната философия, тогава тя просто не е била отделна наука от математиката)"

Поставяш ми наистина много труден за отговаряне въпрос: наистина ли очакваш да ти изброявам всичко? Ти можеш ли да ми кажеш какво е открила физиката или математиката. Едно нещо, което според неясните ти критерии (какво точно разбираш под "откритие"?)вероятно се брои, е може би Хелиоцентричната система: и какво, твърдиш, че тя е открита от астрономията ли? Само и единствено от астрономията, а любовта към познанието няма нищо общо? Виж също така, (*).

2. "Представи един философски текст, който да носи смисъл и да е аргументиран, написан в последните 2000 години и да не е написан от математик."

Съжалявам да го кажа, но ти тук не заявяваш противоречие с моята гледна точка, а даже напротив - съгласяваш се с това, което аз твърдя. Ти сам казваш, че много философи са математици дори и сега. Аз не виждам къде е противоречието и защо трябва да търся философски текст, който да не е писан от математик. Ще ми обясниш ли, като ми кажеш и кои хора според теб се броят за математици?

Виждам, че отделяш огромно внимание на математиката и в следващия си коментар, и с риск да се повторя донякъде, какво точно разбираш под "истински философи"? А има ли "истински" или "фалшиви" математици? Казваш, че си сигурен, че има философи, които пишат смислени аргументи, а не просто упражнения по ораторско майсторство - сигурно си прав. Но обсъждайки "упражненията по ораторско майсторство" ще те попитам един екстра въпрос: какво е поезията и запитвал ли си се защо философите преди Сократ са писали в стихове? Това, което искам да вмъкна е, че не съм сигурна доколко имаш право да твърдиш, че единствено има смисъл в математико-логически издържаните аргументи. Нямам нищо против цифричките, стига, когато се прекланяш пред тях, да не си мислиш, че те са единственото нещо в света. Също казваш, че философите със "смислени" аргументи - като тук вероятно просто имаш пред вид най-умните сред тях, способни да представят теориите си и по "смислен" начин, са изключенията. Ами какво става за хората, занимаващи се само с математика: нима не са изключения наистина добрите математици? Хайде сега, да ти задам твоя въпрос, колко от тях не са били философи? Нима не е ясно, че повечето наистина много умни хора са били и двете?

3. "Какво имаш предвид под "квантовата механика е доказателство, че мисълта и "реалността" не са две съвсем различни неща"? Звучи като приятно метафора, но е подвеждащо и просто не вярно."

Наистина не съм много изчерпателна, но с изречението целях да накарам читателя да се досети, че във физиката просто няма перфектна теория, която да е довършена и всичко в нея да е ясно и точно, т.е. ние нямаме цялостно познание за света; поведението на последния е далеч от представата за изходните данни в мощен компютър, в който сме вкарали данните на сегашната ситуация, за да определим бъдещето. Колкото и да се стремим към това, колкото и (образно казано) половината население да е готова да се хвърли отнякъде, ако човек с бяла престилка, сочещ някакви числа им го каже, физиката си е далеч от "пълно познание", като квантовата механика е една област, в която има много неизследвани неща. Също така в това изречение намеквам и за личното си гледище, че един модел на света - машина, изцяло независима от мислите ни, изобщо не е верен.

Но забележи, че последният въпрос (светът машина ли е?) е един чисто философски такъв. Е, какво, казваш, че такива въпроси не са допринесли с нищо за човечеството? Нима можеш да минеш покрай тях безразличен, нима е възможно изобщо физиката и която и да е наука, различна от събиране на пощенски марки, да се развива, без да си ги задаваш? Отново се връщам към първия ти въпрос: Нима за теб приносът към човечеството: това са само технологиите?

(*) Така че просто не е вярно, че физиката няма общо с философията: нали, дори и за да изградиш хипотеза, която после да се опитваш да тестваш с математически (а запитвал ли си се защо именно такива?) модели, ти трябва да си задаваш въпроси. Фило-софия: любов към познанието, стремяща се постоянно да искаш да узнаеш повече и повече.. Та ако премахнеш философията от физиката.. какво ще остане освен хора, правещи разни експерименти по идеите на други хора, без да се запитат за нещо по-различно? Пък и, питам те, от къде си толкова сигурен, че математическата логика е вярна например? Тя, разбира се, е вярна за математиката, понеже самата математика се основава на нея, но какво те кара да я поставяш над всичко останало? Пък и, предполагам знаеш, тя далеч не е единствената логика ..

Коментарът ми стана много дълъг, но се сещам за едно сравнение. Помисли си за астрономията: съвсем доскоро Луната е била обект на изследване от астрономите. Но откакто можем да пращаме сонди, които да изпълняват мисии там, нашият спътник вече не е обект на интерес от страна на астрономите. Разбираш ли, астрономите са пренасочили своя интерес, оставили са селенолози да си играят с Луната, но последните наистина само ще събират пощенски марки, ако решат да обявявят астрономията за "ораторско майсторство".

И знам, че коментарът ми стана вероятно по-дълъг от статията, но ще отделя специално внимание и на този твой абзац:

"В античността тя [философията] е била методът да се намира истината[1], но това се е променило в момента в който математика и философията са се разделили. Математиците са създали логиката[2], а философите просто са изостанали погълнати в своето ораторско майсторство (просто защото това остава, когато нямаш аргументи)."

Не искам да прозвучи обидно, но това твърдение е безкрайно наивно. Искаш да кажеш, че философията не е метод да се намира истината? Математиците са създали логиката? Обясни ми, какво искаш да кажеш с това "математиците са създали логиката". Ами и философи може би са вземали участие в създаването, но как реши, че са "изостанали"? Щяха ли да съществуват, ако бяха изостанали, може би тогава нямаше да се наричат философи, а "оратори". "Погълнати в своето ораторско майсторство", те се стремят да съществуват, но вече са им свършили аргументите, които са им взели математиците, и сега няма какво да правят? Не, доколкото мога да проследя нишката на твърдението ти, ще те посъветвам да си спомниш за астрономията например..

Но изводът е, че цялото ти твърдение и всички проблеми с него идват от странното желание да се разделят хората на математици и философи. Точно тази съкровищница, на която първоначално бе посветена публикацията ми, е останала непосетена. Ти изобщо прочете ли публикацията? Та нали твърдя следното: хората си задават въпроси, които пораждат нови въпроси и т.н. Математиката е една област от въпроси, и тя не е "извън" философията; когато "математиците" правят нещо, това не означава, че "философите" "изостават"! Математиката е част от философията, също и обратното - това би трябвало и да отговори на странното ти учудване относно извънземното едновременно съществуване на математици и философи в една и съща личност. Когато човек реши да решава някоя задача, той е математик. Но когато почне да си задава въпроси, по-големи от математиката, когато реши, че не му е интересно да дълбае само в нейната област, той става други неща. Философът е неукротимият човек, с постоянна жажда за знание. Той няма да си прекара живота вършейки само едно нещо. А има толкова много въпроси, които са или твърде фундаментални, или пък твърде все още на прага на човешкото въображение, за да бъдат обхванати от някоя по-конкретна наука. (т.е. за да бъдат отговаряни от хора, наричащи се по отделен начин, обучени специално да се справят с този проблем) Философите се движат по ръба, те се опитват да обяснят необяснимото, те движат света напред ..

Наистина ли трябваше да пиша всичко това? : )

П.П.: Опасяваше се, че публикацията ти може да звучи нападателно: е нямам нищо против по принцип, защото е хубаво твърдо да се заявяват позициите, а и вярвам, че не нападаш мен, а тезата ми; аз тук правя същото. :ь

П.П.П.: В този критичен и леко нападателен стил се провеждаха тюториълите ми по философия първия срок - нещо, което намерих за изключително полезно. (:

Физика и Философия

Да, има общо между физика и философия!

Написах тази статия предимно, защото от година и нещо това е най-често задаваният ми въпрос: "Ама какво е общото между физика и философия?" Така следващия път, когато някой ме попита, просто ще му дам линк към тази публикация - изморих се да обяснявам, наистина!

А самият факт, че толкова много хора ме питат един и същи въпрос, означава, че такава статия заслужава да се напише, защото явно витае някакво много сериозно неразбиране на същността на физиката и на философията.

В училище ги учим като отделни предмети, доколкото изобщо нещо се учи по физика, (може би освен ако не си от НПМГ) и доколкото имаме някакъв досег с философията.

Но разпределението на предметите в училище съвсем не означава, че физиката и философията са две различни неща! Това, че имаме часове по различни предмети, отграничени един от друг с биенето на звънец, НЕ означава, че това са независими и съвсем различни области на познанието, които по някакво чудо са се оказали точно толкова на брой, че да се поместят по два часа седмично.. Училището е нещо вторично. Нещата, които се преподават, са така разпределени, че да ни е по-лесно да получим по малко основни познания в различни насоки. Да си имаме понятие от това кои са въпросите, на които човек е отговорил, и кои са тези, на които още търси отговор.

А човек задава въпроси за всичко. Всички знаем, че например в древна Гърция е имало много умни хора, които от сегашна гледна точка са били едновременно философи, астрономи, математици, оратори, поети, музиканти, лекари.. И това е съвсем естественото състояние на нещата. В същността си човешкото познание е едно цяло, като ние, за наше улеснение, наричаме различни негови припокриващи се области с различни имена. Това също е естествено развитие на нещата - няма как един единствен човек да притежава цялото човешко познание, пък и последното се увеличава с времето.

Но ясни граници между кои да е две области всъщност няма, още по-абсурдно е да си помислим, че едната изключва другата. Древните гърци, както и изобщо аристокрацията по-късно, са имали достатъчно много време, в което не са били заети от всекидневни проблеми и са можели да си позволят да развият, както подобава на всяко човешко същество, най-различни умения, можели са да съзерцават природата на нещата и на самите себе си, така достигайки до знание. Така че това, в което е ощетена голяма част от обществото, (а това е особено абсурдно в нашата ера след информационната революция) е, че на нея постоянно й е казвано да "специализира." И хората не се замислят, ами си избират любим предмет в училище и после като коне с капаци се занимават само с него, автоматично самоотказвайки се от това да намерят нещо интересно и в другите предмети. А ако решат, че трябва да работят, те пак са насърчавани да специализират в една тясна област. И стават все по-тесни и тесни специалнисти, и за съжаление често успоредно с това стават все по-ограничени.

Истина е - човечеството знае много и научава все повече. Ако искаш да си наистина добър по нещо, често трябва да дълбаеш повече и повече - има области от познанието, които са достъпни само след много задълбаване в една по-обширна област. Нашата цивилизация, естествено, се нуждае от специалисти. Но специалист не трябва да означава тесноглед. Не трябва човек да спира развитието си в други области, само защото е решил, че ще отделя повече време на една от тях, това си е гавра с възможностите на човешкото същество! Най-малкото, мостовете между различни области на познанието водят до нови открития, често с голяма значимост за човечеството.

Това, което би било хубаво, а явно не успява да направи училището - е да ни даде широка база от познания, без да заставя много ученици да мислят, че предметите в училище са като чекмеджета, в които грижливо и спретнато е подредено цялото човешко знание. Напротив, нашето познание е една хаотична съкровищница, в която можеш да намериш какво ли не. Но може би вълшебната лампа на тази съкровищница е самото знание за нея.

Така, аз реших да уча Физика и философия по няколко причини, първата бидейки, че това е нещо наистина по-общо, отколото повечето други специалности и в този смисъл щеше най-малко да ме ограничи. Второ, тъй като естествено предпочитам едни области на познанието пред други: (например не харесвам икономиката (за съжаление на огромна част от студентите, които учат точно това) (изключение, разбира се прави поведенческата икономика, която може да се третира и като психология)) физиката и философията са две от най-вълнуващите ме такива. А физиката и философията се занимават с природата около нас и в нас, отчаяно се опитват да разберат принципите, на които работи Вселената. Философията сама по себе си е саморефлексия - любов към познанието, тя предлага постоянно усъвършенстване на собственото знание, тя е всичко: и вътрешния, и въшния свят, ако изобщо това са две различни неща, и така има общо с всичко. А физиката - тя е "само" външния свят, но тя е философия с математика, използва математически модели за разбиране начина, по който работи Вселената на нашия немисловен свят - и постига отлични резултати, а квантовата механика е доказателство, че мисълта и "реалността" не са две съвсем различни неща...

Така че - да, уча това, което за мен е най-интересно на света! И съветвам всеки, на когото предстои следване, да си избере това, което наистина му е присърце. Независимо какво чува около себе си.

П.С.: Тази статия може би стана малко по-лична, отколкото е подходящо за такъв чисто информативен блог, но тя бе породена от ужаса ми, когато пак човек с наистина голям умствен потенциал ме попита "Какво е общото между физика и философия?" Един въпрос, който, макар и невинен, показва много за мисленето на обществото..

Оксфорд е Хогуортс!

Грешка, исках да кажа, че Хогуортс е Оксфорд ...

Да, университети като Оксфорд (които не са никак много на брой xD) са прототипът на Училището за вълшебства и магия от нашумелия роман за очилатия магьосник. Всичко е взето от тук, разбирате ли?

Огромните зали за хранене в по-старите колежи - невероятно красиви със своите високи тавани и дълги маси...

На домовете в Хогуортс отговарят колежите в Оксфорд, с тази разлика, че в Оксфорд са доста повече от четири на брой. Но всеки от тях си има свое животно и цвят.

Очилатите англичани доста приличат на Хари, а голяма част от тях и се казват така ...

На едно място в Оксфорд има сергия, където продават "Всякаквовкусовите милкшейкове на Moo Moo's" ... Това нещо да ви напомня?

В Оксфорд още се носи спомен за това как до не-толкова-далечното минало (какво са някакви си стотина години в сравнение с осемстотин?!) хората са си пращали писма по гълъби, които не са нищо друго, ами една по-миролюбива версия на совите ...

Някои хора чистят с метли .. е, тук вече малко се превземам. Всъщност рядко можеш да намериш метло-подобно нещо, но затова пък от всеки ъгъл те дебнат психиращо усмихнатите прахосмукачки Хенри!

Ами за мантиите в Оксфорд да не говорим. По-точно за тези в Хогуортс..

И, най-важното, магията витае от всеки ъгъл. Всеки път те лъхва на нея, когато вечер видиш събрани много хора в черно или някой професор с развяваща се мантия и леко-странен, но очарователен поглед профучи покрай теб с колелото ... или просто видиш клатушкащ се автобус, изрисуван с възможно най-шарената менделеева таблица да се мотае по напушената улица (High Street)... Тогава почваш да си мислиш: "Още от малка се чувствам различна ..."

Определено магията е навсякъде в това градче.

Традициите

Едно нещо, с което всеки човек, имащ намерение да стъпи в Оксфорд, с което трябва да е наясно е, че университетът е на над 800 години. А това е мноого време!

Да не говорим, че и бездруго с Великобритания често се шегуваме, че е консервативна страна и, например, почти цялата кореспонденция става чрез стандартна поща. Например когато получих своето хартиено писмо в България, че са ме приели в Оксфорд, в него пишеше, че в близките седмици мога да очаквам мейл! Стандартната поща предшества електронната в почти всяко отношение!

В Оксфорд има запазени доста традиции и, като стана въпрос за поща, ще спомена например, че мястото, от което си взимаш писмата в колежа, се нарича Pigeon Hole (дупка за гълъби?) остатък, предполагам от .. времето на гълъбите. (но никакви сови!)

Но, разбира се, има и по-интересни неща. Например една от важните традиции е задължителната церемония по ставането на част от университета - Matriculation ceremony, тази година провела се на 16 октомври. На нея всички първокурсници си обличат мантиите, т.е. специалното оксфордско облекло (снимката в страница "снимка" е именно правена след Matriculation) и се събират в една зала.

Когато застанат мирно, настава изключителна тишина, всички затаяват дъх и двама души влизат в залата, вървят по килимчето към нещо като стол, на който единият човек се качва. Единият казва нещо на латински, и другият. После другият или единият прочита още нещо на латински, свало-слага си шапката и единият или другият си тръгва.

Разбирате ли, би било даже още по-вълнуващо, ако знаех какво символизира това мини-представление, даже може би щях да го запомня. Хубавото е, че след кратката реч на латински последва значително по-дълга такава на английски, в която доста приветливият и с чувство на хумор (и все пак достатъчно сериозен) човек ни разказа малко повече за университета.

Каза ни за това, че докато не сме присъствали на тази церемония не сме били официално част от Оксфорд, разказа ни например за това как мантиите символизират това, че макар и от различни колежи, ние сме част от един университет и каза и разни други общи неща в подобен стил, които ни накараха да се почувстваме хубаво. На мен особено добре ми подейства първото му изречение: "Убеден съм, че сега всички сте заети да се отписвате от много общности, на които се записахте по време на Панаира на Първокурсника", защото си дадох сметка, че навярно почти всеки в залата като мен се е записал на поне 30-40 общности.

А така наречените мантии се носят на всяка официална вечеря и на всяка церемония, също и на изпитите на края на годината. Самото официално облекло се състои от бяла риза и черно почти всичко останало. И, разбира се, една квадратна шапка, която по традиция носиш навсякъде в ръка. Нямаш право да я сложиш на главата си докато не завършиш.

Така че традициите могат да бъдат наистина много очарователни. Е, хора от по-големите курсове са ми разказвали за някаква традиция на края на академичната година хората да се замерят с яйца, но ... още не съм го видяла. Абе, звучи абсурдно, нали?

... Свободно време?

Тази публикация отново ще започне с 

Обучението

Системата на обучение е следната.

Първо, всяка академична година се разделя на три срока, казващи се Michaelmas, Hilary и Trinity съответно. Всеки срок продължава по осем седмици, така че когато в Оксфорд ви попадне някоя брошура, рекламираща бъдещо събитие, обикновено вместо дата ще видите: Вторника на Третата седмица на Хилъри. Или нещо подобно. И ако не си туземец или посветен, може така и да не разбереш кое кога се случва. :)

Иначе обучението се разделя главно на три вида часове: тюториъли, лекции и класове.

Тюториълите са часове, в които сте по двама или трима студенти с един преподавател, т.е. си почти "насаме" с преподавателя и имаш възможност да го тормозиш с всякакви въпроси. Тюториълите по всеки предмет са около един час седмично, а имаш толкова на брой тюториъли, колкото "различни предмети" учиш: например аз имам тази година четири различни тюториъла: математика, физика, логика и философия. Освен това на всеки тюториъл се задават домашни работи, които се обсъждат на следващия. Всъщност целта на тюториълите е да се види ти самият как се справяш и в общия случай трябва вече да си прочел и поне частично научил материала. Т.е. тюторите по-скоро помагат и отговарят на въпроси, отколкото да обясняват - те също така искат да знаят дали се справяш с материала, но са там именно, за да ти отговарят на въпросите, така че аз се възползвам максимално от възможността да ги засипя с такива.

Лекциите са лекции. Тук наистина нямам какво по-общо и по-интересно да кажа. Разбира се, че не си длъжен да ходиш на лекции и никой не следи за присъствието ти - това е университет, а не казарма, и не мога да разбера защо изобщо някъде подобно нещо се прави. Лекторите са различни и докато на някои от тях няма как да им изпуснеш лекциите, защото са наистина твърде интересни, то на други може въобще да не си заслужава да ходиш. Нещо характерно е, че обикнвено лекции върху даден материал имаш СЛЕД като тюториъла ти е минал. Т.е. схемата, по която учиш е книга-задача-лекция и на лекцията се очаква да утвърдиш или да запълниш дупките в познанието си.

Класове още не съм имала, така че ще се въздържа от коментари.

И определено не на последно място съществена част от обучението са, разбира се, библиотеките, които са много и са прекрасни.

Колежите

Характерни за Оксфорд, както и за почти всички поне осемстотин годишни университети, са колежите. Във Великобритания трите университета, които работят на тази система, са Оксфорд, Кеймбридж и Дърам.

Когато си студент в Оксфорд задължително се водиш към един от колежите, които са около 40 на брой, повечето от които са с размер около 500 студенти. Това да се "водиш към" някой от колежите означава буквално да си част от него - цялата административна работа става през колежа, освен това колежът е мястото, където обикновено живееш и се храниш. Повечето от преподавателите ти, особено в първите години, са от твоя колеж, освен това всеки колеж си има своя библиотека, между всеки два съседни колежа има някаква "вражда", провеждат се и всякакви спортни турнири между колежите.

Освен това има събития, които се случват само в колежа - например всеки колеж си има бал, а в моя колеж често има мини-концертчета, които са безплатни за всеки от колежа. Освен това всеки колеж си има собствен JCR (съкращението от Junior Common Room) което е организацията на всички undergraduate студенти.

За повече информация относно това какво представляват колежите, виж публикацията: "Оксфорд е Хогуортс!" Но колежите са нещо историческо логично, и повече можете да видите в уикипедия.

Разбира се, в Оксфорд, като по-стар университет, има наистина съществени различия между колежите - някои са големи, други са малки, някои са по-стари - на по седем-осем века, други са новоизлюпени на по стотина години. Някои имат интересни традиции, като тази в Мъртън на въртенето на часовника в продължение на един час да се движиш само назад. Някои имат готини животни-символи, други са с някакви язовци и патки. Но това не е толкова съществено.

Важното е, че можеш да очакваш наистина добро преподаване в който и от колежите да попаднеш. И макар по принцип във всеки колеж да има хора, учещи почти всякакви различни специалности, моят колеж е един от шестте, които изобщо приемат хора с физика и философия. Това не означава нищо друго освен, че в някои по-специфични области някои колежи са по-способни да ти осигурят подходящо преподаване. Така че ако по някаква причина колежът, който си избрал при кандидатсването, реши да не приема хора от твоята област, това означава, че ще те пренасочат към друг. Всички колежи естествено работят заедно и си сътрудничат.

За всеки проекто-студент може би най-трудното ще е да си избере колеж, в който да кандидатства. Не съм сигурна доколко информацията в уебсайта на Оксфорд е полезна - на мен не ми помогна да избера между шестте колежа, така че аз подадох отворена кандидатура. Така че ако имате съмнения относно колежа, не се колебайте да ме попитате : )

Интервюто

Интервюто е основна част от кандидатстването в Оксфорд или Кеймбридж. И като цяло е огромно предимство, така че много се зарадвах щом прочетох, че всеки одобрен кандидат (от Европейския съюз) е поканен на интервю в Оксфорд. Аз си купих самолетните билети още преди да ме поканят, защото октомври месец вече има информация на уебсайта на Оксфорд на кои дати точно кои интервюта ще се проведат. Знаех, че ако по някаква причина не ме поканят, пък мога да си направя една екскурзия до Англия. Но все пак тъй като преди интервюто щеше да има тест по физика и математика, на който очаквах да се представя добре, знаех, че шансовете да не отида на интервю са почти нулеви.

Хубавото на интервюто, особено когато е на живо (защото ако не си от Европа обикновено те интервюират по телефона) е, че преподавателите наистина те виждат и в общия случай те опознават много по-добре, отколкото биха били наясно що за човек си ако само ти четат документите.

Разбира се, не е изключена възможността на някое от интервютата да се чувстваш зле, и по една или друга причина - много хора се притесняват - да се представиш под възможностите си. Но в Оксфорд и за това са помислили, така че всеки кандидат има насрочени интервюта поне в два колежа - за да имаш възможност да се представиш добре на второто, ако на първото не си успял.

Аз също имах интервюта в два колежа, и заради специалността ми, моите интервюта бяха общо пет на брой. В първия колеж, в който уча и сега, имах интервюта по математика, физика и философия, а във втория: едно общо по математика + физика и едно по философия. Разбира се, дори и да те харесат в двата колежа, накрая те приемат само в един, така че получаваш оферта от само един от колежите и в общия случай след интервюто вече нямаш право на избор къде точно да отидеш.

Самите интервюта бяха изключително приятни - всяко продължаваше по 30-40 минути, като може би тук е мястото да се похваля, че интервюто по физика+математика свърши за 20-на минути. Бях се представила толкова добре, че интервюиращите ми казаха, че нямат повече какво да ме питат. (:

Всяко интервю се води обикновено от двама интервюиращи, които евентуално ти задават един-два общи въпроса в началото, обикновено с цел да се почувстваш по-добре. Всъщност може и да има друга цел, мен например на първото интервю ме питаха защо искам да уча в Оксфорд, въпрос, доста труден за отговаряне, понеже никога не си бях формулирала отговор. Та кой не иска да учи в Оксфорд, мислех си! Но все пак въпросът беше доста полезен, защото ме накара да си изведа мислите в словесна форма. Истината е, че исках да уча в Оксфорд, защото е един от най-добрите университети в света, щях да имам възможността да се срещна с интересни хора от цял свят и да получа много знания в това, което ме интересува.

А въпросите, които се задават като цяло по математика и физика, са във формата на задачи, като това обикновено не са стандартни такива. Интервюиращите не искат да видят какво знаеш, а да видят как разсъждаваш - за това, ако видят, че на някой въпрос просто знаеш отговора, може би ще ти дадат друг, който не си виждал досега. Преподавателите ти дават необходимата информация, често съпътсвана с малко теория, и наблюдават как почваш да се справяш с проблема. Т.е. те отново тестват най-вече мисленето ти, не толкова, колкото знанието ти - нещо, което за мен бе огромен плюс при условие факта, че изобщо не съм по наизустяването на каквото и да било, още по-малко формули.

Интервютата по философия бяха .. странни. И изключително забавни. Едното беше като диалог между мен и един от преподавателите на някакви постоянно-сменящи се и .. сравнително произволни теми. Отново искаха да видят как мисля. А другото интервю също беше епично.

Като цяло, интервютата са наистина страхотно преживяване. Освен, че изкарваш няколко дена в Оксфорд, самите интервюта са наистина много интересни - естествено, ако си си избрал специалност по сърце - и за да си прекараш добре, трябва просто да се отпуснеш и да разсъждаваш по възможност на глас над въпросите. Преподавателите са там, за да ти помагат - на интервютата си ти срещу въпроса, а не ти срещу човека, който ти ги задава. Последният просто се надява да види мислещ човек срещу себе си и, евентуално, интервютата да свършат по-бързо, за да отиде вече да пие чай.

Кандидатсването

Много хора, като чуят, че уча в Оксфорд, и ме питат "Как се влиза там?" Лошото е, когато този въпрос е задаван от хора горе-долу на моята възраст, особено такива, кандидатстващи или учещи в Обединеното Кралство.

Защото всичко е много просто: в Оксфорд се кандидатсва също както и във всеки друг университет в Кралството, с единствената важна разлика, че срокът за подаване на документи е по-ранен. За разлика от стандартната дата 15 януари, ако кандидатсваш в Оксфорд или Кеймбридж, трябва да си подадеш документите до 15 октомври. (Което е рожденият ми ден, адрес за прием на подаръци очаквайте по-късно ;> )

А подаването включва стандартния пакет от документи, които се попълват и пращат онлайн на www.ucas.com, и евентуално още нещо, което може да се наложи да се прати в университета по стандартна поща. Например, тъй като моята специалност включва философия, от мен се искаше да пратя две есета по философия.. и така написах първите си две сравнително философски есета.

Но дотук с обясненията. Наистина нямам какво повече да кажа - всичко е написано кристално ясно на съответните интернет страници. Всъщност UCAS е сайтът, на който се подават документите ако изобщо кандидатстваш където и да е във Великобритания - един пакет документи се праща на всички университети, така че всичко е наистина улеснено. И тъй като очевидно се очаква всеки, който има намерение да следва в Кралството, да си подаде документите през UCAS, то инструкциите в сайта са написани много точно, стъпка по стъпка, така че и най-гламавият човек не би трябвало да се затрудни при кандидатстването си.

А същото важи и за сайта на Оксфорд - нещата са наистина много ясно обяснени.

Аз когато кандидатствах не познавах хора, които учат в Оксфорд. Едва по-късно разбрах, че имам познати, които учат там, и това го казвам, само за да отбележа колко лесно и плавно минава кандидатсването там и изобщо където и да е във Великобритания. При мен то се състоя по следните стъпки:

1. Исках да уча в Оксфорд или Кеймбридж. Съответно, това, което следваше, беше да вляза в уебсайтовете на университетите.

2. Така се случи, че първо написах в Гугъл Оксфорд и влязох в неговия уебсайт.

3. Натиснах бутона "специалности/Courses". Фиксирах специалността "Физика и Философия." Казах си: "Това ще да е!" - просто ме грабна!

4. Прочетох кратката информация за специалността, (помня, че в дясно имаше картинка на кенгуру), после прочетох имената на другите специалности.

5. Пет минути след като влязох в сайта на Оксфорд бях решила какво искам да уча. Прочетох инфото за тази специалност в секция "Как да кандидатсваме" и после просто спазих стъпките. Това е всичко, приятели!

6. В сайта на Кеймбридж прекарах даже по-малко от пет минути - колкото ми трябваше да установя, че там няма как да уча Физика и Философия. Така че за общо има-няма 15 минути бях се осведомила какво искам да уча и какво да направя, за да мога да го уча.

И нататък всичко продължи като по вода, точно както беше започнало.

Подадох си документите в UCAS, където единственото нещо, което ме затрудни, беше изборът на колеж, поради простата причина, че ми беше трудно да си избера колежа без наистина да съм ходила в Оксфорд, затова подадох отворена кадидатура - не посочваш колеж, а те те пренасочват към произволен.

Написах си двете есета по философия, като преди това бях писала писмо в Оксфорд да ги питам на каква тема да са ми есетата, тъй като просто не знаех какво се очаква от мен. Те ми пратиха списък с няколко теми, от които аз си избрах.

Направих теста по математика и физика, който те пратиха в училище, и им го пратих.

Поканиха ме на интервю и отидох. (за интервюто ще напиша една кратка публикация)

Върнах се от интервюто и скоро дойде писмо, че съм приета безусловно.

Така още преди някои хора да са си подали документите, аз вече бях приета. Всичко беше точно и безпроблемно.

Изобщо при кандидатсването във Великобритания няма никакви затруднения с информацията, затова бях много изненадана всеки път, когато някой ме питаше как да попълни нещо в UCAS. За съжаление този въпрос ми беше задаван твърде често и въпреки че настоявах, че всичко в този уебсайт е наистина ясно - по каква магическа причина за мен информацията на сайта ще е достатъчна, а за друг човек няма да бъде? - някои проекто-студент в Кралството направиха глупостта да си дадат някой друг да им свърши работата. Говоря за такива компании като Интеграл и другите подобни, които печелят пари от това, че някои кандидастващи явно не могат да разбират английски език.. Но ако не могат, за какво изобщо искат да следват във Великобритания? : )