Интервюто

Интервюто е основна част от кандидатстването в Оксфорд или Кеймбридж. И като цяло е огромно предимство, така че много се зарадвах щом прочетох, че всеки одобрен кандидат (от Европейския съюз) е поканен на интервю в Оксфорд. Аз си купих самолетните билети още преди да ме поканят, защото октомври месец вече има информация на уебсайта на Оксфорд на кои дати точно кои интервюта ще се проведат. Знаех, че ако по някаква причина не ме поканят, пък мога да си направя една екскурзия до Англия. Но все пак тъй като преди интервюто щеше да има тест по физика и математика, на който очаквах да се представя добре, знаех, че шансовете да не отида на интервю са почти нулеви.

Хубавото на интервюто, особено когато е на живо (защото ако не си от Европа обикновено те интервюират по телефона) е, че преподавателите наистина те виждат и в общия случай те опознават много по-добре, отколкото биха били наясно що за човек си ако само ти четат документите.

Разбира се, не е изключена възможността на някое от интервютата да се чувстваш зле, и по една или друга причина - много хора се притесняват - да се представиш под възможностите си. Но в Оксфорд и за това са помислили, така че всеки кандидат има насрочени интервюта поне в два колежа - за да имаш възможност да се представиш добре на второто, ако на първото не си успял.

Аз също имах интервюта в два колежа, и заради специалността ми, моите интервюта бяха общо пет на брой. В първия колеж, в който уча и сега, имах интервюта по математика, физика и философия, а във втория: едно общо по математика + физика и едно по философия. Разбира се, дори и да те харесат в двата колежа, накрая те приемат само в един, така че получаваш оферта от само един от колежите и в общия случай след интервюто вече нямаш право на избор къде точно да отидеш.

Самите интервюта бяха изключително приятни - всяко продължаваше по 30-40 минути, като може би тук е мястото да се похваля, че интервюто по физика+математика свърши за 20-на минути. Бях се представила толкова добре, че интервюиращите ми казаха, че нямат повече какво да ме питат. (:

Всяко интервю се води обикновено от двама интервюиращи, които евентуално ти задават един-два общи въпроса в началото, обикновено с цел да се почувстваш по-добре. Всъщност може и да има друга цел, мен например на първото интервю ме питаха защо искам да уча в Оксфорд, въпрос, доста труден за отговаряне, понеже никога не си бях формулирала отговор. Та кой не иска да учи в Оксфорд, мислех си! Но все пак въпросът беше доста полезен, защото ме накара да си изведа мислите в словесна форма. Истината е, че исках да уча в Оксфорд, защото е един от най-добрите университети в света, щях да имам възможността да се срещна с интересни хора от цял свят и да получа много знания в това, което ме интересува.

А въпросите, които се задават като цяло по математика и физика, са във формата на задачи, като това обикновено не са стандартни такива. Интервюиращите не искат да видят какво знаеш, а да видят как разсъждаваш - за това, ако видят, че на някой въпрос просто знаеш отговора, може би ще ти дадат друг, който не си виждал досега. Преподавателите ти дават необходимата информация, често съпътсвана с малко теория, и наблюдават как почваш да се справяш с проблема. Т.е. те отново тестват най-вече мисленето ти, не толкова, колкото знанието ти - нещо, което за мен бе огромен плюс при условие факта, че изобщо не съм по наизустяването на каквото и да било, още по-малко формули.

Интервютата по философия бяха .. странни. И изключително забавни. Едното беше като диалог между мен и един от преподавателите на някакви постоянно-сменящи се и .. сравнително произволни теми. Отново искаха да видят как мисля. А другото интервю също беше епично.

Като цяло, интервютата са наистина страхотно преживяване. Освен, че изкарваш няколко дена в Оксфорд, самите интервюта са наистина много интересни - естествено, ако си си избрал специалност по сърце - и за да си прекараш добре, трябва просто да се отпуснеш и да разсъждаваш по възможност на глас над въпросите. Преподавателите са там, за да ти помагат - на интервютата си ти срещу въпроса, а не ти срещу човека, който ти ги задава. Последният просто се надява да види мислещ човек срещу себе си и, евентуално, интервютата да свършат по-бързо, за да отиде вече да пие чай.

Кандидатсването

Много хора, като чуят, че уча в Оксфорд, и ме питат "Как се влиза там?" Лошото е, когато този въпрос е задаван от хора горе-долу на моята възраст, особено такива, кандидатстващи или учещи в Обединеното Кралство.

Защото всичко е много просто: в Оксфорд се кандидатсва също както и във всеки друг университет в Кралството, с единствената важна разлика, че срокът за подаване на документи е по-ранен. За разлика от стандартната дата 15 януари, ако кандидатсваш в Оксфорд или Кеймбридж, трябва да си подадеш документите до 15 октомври. (Което е рожденият ми ден, адрес за прием на подаръци очаквайте по-късно ;> )

А подаването включва стандартния пакет от документи, които се попълват и пращат онлайн на www.ucas.com, и евентуално още нещо, което може да се наложи да се прати в университета по стандартна поща. Например, тъй като моята специалност включва философия, от мен се искаше да пратя две есета по философия.. и така написах първите си две сравнително философски есета.

Но дотук с обясненията. Наистина нямам какво повече да кажа - всичко е написано кристално ясно на съответните интернет страници. Всъщност UCAS е сайтът, на който се подават документите ако изобщо кандидатстваш където и да е във Великобритания - един пакет документи се праща на всички университети, така че всичко е наистина улеснено. И тъй като очевидно се очаква всеки, който има намерение да следва в Кралството, да си подаде документите през UCAS, то инструкциите в сайта са написани много точно, стъпка по стъпка, така че и най-гламавият човек не би трябвало да се затрудни при кандидатстването си.

А същото важи и за сайта на Оксфорд - нещата са наистина много ясно обяснени.

Аз когато кандидатствах не познавах хора, които учат в Оксфорд. Едва по-късно разбрах, че имам познати, които учат там, и това го казвам, само за да отбележа колко лесно и плавно минава кандидатсването там и изобщо където и да е във Великобритания. При мен то се състоя по следните стъпки:

1. Исках да уча в Оксфорд или Кеймбридж. Съответно, това, което следваше, беше да вляза в уебсайтовете на университетите.

2. Така се случи, че първо написах в Гугъл Оксфорд и влязох в неговия уебсайт.

3. Натиснах бутона "специалности/Courses". Фиксирах специалността "Физика и Философия." Казах си: "Това ще да е!" - просто ме грабна!

4. Прочетох кратката информация за специалността, (помня, че в дясно имаше картинка на кенгуру), после прочетох имената на другите специалности.

5. Пет минути след като влязох в сайта на Оксфорд бях решила какво искам да уча. Прочетох инфото за тази специалност в секция "Как да кандидатсваме" и после просто спазих стъпките. Това е всичко, приятели!

6. В сайта на Кеймбридж прекарах даже по-малко от пет минути - колкото ми трябваше да установя, че там няма как да уча Физика и Философия. Така че за общо има-няма 15 минути бях се осведомила какво искам да уча и какво да направя, за да мога да го уча.

И нататък всичко продължи като по вода, точно както беше започнало.

Подадох си документите в UCAS, където единственото нещо, което ме затрудни, беше изборът на колеж, поради простата причина, че ми беше трудно да си избера колежа без наистина да съм ходила в Оксфорд, затова подадох отворена кадидатура - не посочваш колеж, а те те пренасочват към произволен.

Написах си двете есета по философия, като преди това бях писала писмо в Оксфорд да ги питам на каква тема да са ми есетата, тъй като просто не знаех какво се очаква от мен. Те ми пратиха списък с няколко теми, от които аз си избрах.

Направих теста по математика и физика, който те пратиха в училище, и им го пратих.

Поканиха ме на интервю и отидох. (за интервюто ще напиша една кратка публикация)

Върнах се от интервюто и скоро дойде писмо, че съм приета безусловно.

Така още преди някои хора да са си подали документите, аз вече бях приета. Всичко беше точно и безпроблемно.

Изобщо при кандидатсването във Великобритания няма никакви затруднения с информацията, затова бях много изненадана всеки път, когато някой ме питаше как да попълни нещо в UCAS. За съжаление този въпрос ми беше задаван твърде често и въпреки че настоявах, че всичко в този уебсайт е наистина ясно - по каква магическа причина за мен информацията на сайта ще е достатъчна, а за друг човек няма да бъде? - някои проекто-студент в Кралството направиха глупостта да си дадат някой друг да им свърши работата. Говоря за такива компании като Интеграл и другите подобни, които печелят пари от това, че някои кандидастващи явно не могат да разбират английски език.. Но ако не могат, за какво изобщо искат да следват във Великобритания? : )

да гледаш Хари Потър в общата стая на колежа в Оксфорд

Като че единственият начин да поддържам този блог жив е да пиша често и по малко. Ето например досега гледахме в общата стая на колежа шестия филм за Хари Потър ... е, наистина влязох във филма. Но не този, който гледахме, а другия, в който аз съм в този университет с тези хора около мен. И като влязох в стаята си осъзнах че, как да е, не съм по писане на обективните големи важни неща, а по тези, които, малки и незначителни за някои, за мен съставят цяла вселена.

Ще започна с нещо, което сигурно е до болка познато на повечето ми приятели - това, което разказвах след интервюто си тук миналата година: че преди да съм била дошла в Оксфорд съм си мислела, когато съм чела Хари Потър, (понеже първите 4 книги съм ги чела) че Роулинг е имала доста въображение; е, но когато отидох в Оксфорд, разбрах, че случаят не е точно такъв. Ако влезеш във филма, можеш доста лесно да почувстваш как всичко е вдъхновено от университети като Оксфорд и институции като Кеймбридж.

"Всичко" може да не е най-убедителната дума, но какви точно подробности да се занимавам в един часа през нощта, пък и не знам какво точно търси читателят. Какъв му е смисълът на живота. В тази връзка, която я има, колкото и да се съмняват, сигурна съм, някои хора, ще кажа, че вчера се открих човека с най-готина цел в живота, най-готино занимание. Той е човекът, който търси хикс. Просто не може да звучи по-готино когато попиташ някой физик в какво му се състои изследването и да получих отговор "Търся хикс".

Пожелавам ви и вие да търсите вашия хикс, понеже иначе рискувате да нямате доста добра идея за това как са били построени пирамидите.

И съм сигурна, че още не съм успяла да вляза в тон да пиша за нормални читатели, пък и не се стремя кой-знае колко към това, така че за тези от вас, които обмислят кандидатстване в Оксфорд, сериозно си помислете имате ли необходимия "излишък" въображение. Ако отговорът е "да", това е мястото за вас, но пък и всяко друго няма да е толкова ужасно. Ако отговорът е "не", няма да усетите никое от тези неща където и да сте, но особено да ги пропуснете тук ще бъде много жалко. Не искам да ви съветвам да не кадидатствате тук. А просто да си отприщите фантазията ми се струва по-добър вариант.

Първа Хронологична!

Вече съм от шест седмици в Оксфорд и реших, че най-накрая трябва да напиша нещо в този блог. Причината, поради която досега не съм писала, не е липсата на неща, които да се кажат, а по-скоро обратното: твърде много неща, които могат да се кажат, породени от твърде много неща, които се случват, заради които представите за времето се размиват. Хем имаш чувството, че от вчера си в това вълшебно градче, хем защото времето е било изключително наситено, имаш чувството, че са минали много повече от шест седмици.

Малко напомнящото теорията на относителността субективно възприятие за време (досега четох една книжка за теория на относителността, много е интересно, наистина (жалко, че нямаме лекции следващата седмица .. както и да е (както обича да казва тютора ми по логика, когато на тюториълите се отнесе в разни.. ама наистина, излизам от тези скоби!))) е наистина невероятно! Поне за хора като мен, които, ако има нещо, от което се плашат, това е да влязат в рутина - е, в Оксфорд, това определено няма как да ти се случи!

Тук постоянно нещо става! И хубавото е, че можеш да добиеш това усещане само докато се разхождаш или си караш колелото по улиците. Можеш да видиш интересни наистина хора, хора, облечени с мантии и почти всеки кара колело. Малко съм объркана, да си призная. Не знам от къде да започна, т.е. от къде да свърша, или може би най-правилно за къде да свърша.

Със сигурност това, което има да се каже не свършва до тук, то даже не почва до тук. Не искам да звучи като реклама, но съм впечатляващ се човек и се надявам в скоро време наистина да разкажа малко по-надълго за престоя ми, или по-точно, движението ми тук. Но това със сигурност няма да стане сега, защото Оксфорд върви по своята собствена часова зона, 5 минути назад от Гринуич, което означава, че ако не искам да закъснея за уговорка трябва да тръгна сега!

Fresher's Fair

След цялото объркване и огромни количества нова информация, типично за всеки първокурсник в първата си седмица, най-накрая (защото за тези четири дена се случват много неща) публикувам. И едва ли има по-подходящ момент за първа публикация от още по-голямото объркване, настъпващо след т.нар. Fresher's Fair.

Или - Fresher's Fair - това е панаир на първокурсника, на който ти се представят част - а именно стотици общности, клубове и събития, към които можеш да се присъединиш! Това е едно от многото места, където можеш наистина да се радваш, ако имейл-адресът ти е кратък. Разбира се, не хубавият ти, истински имейл адрес, понеже като всеки първокурсник се записваш на поне 30-40 клуба, от които можеш да очакваш редовно писма.. Нека почнем отначало:

Панаирът продължава една седмица в началото на годината, като на всеки неориентиран първокурсник е връчен билет за един ден, в който може да отиде. Така за да влезеш един ден се редиш на бързо намаляващата опашка, която стига сто-двеста метра и .. се гмурваш!

За да попаднеш в една голяма зала, в която навсякъде има щандове, зад които по-големи и опитни студенти се опитват да те привлекат в своята общност или да те заинтересоват със своята кауза. Разбира се, ситуацията е комична, понеже постоянно се обръщаш наляво и надясно, от любопитство да прочетеш за каква общност или клуб става въпрос. И навсякъде ти дават флайъри и можеш да се запишеш в мейлинг-листата на общностите, които са те заинтресували.

Определено едно от местата, където можеш да съжаляваш, че си се родил миловиден - това е Fresher's Fair!

Утре ще има подобен панаир, само че на колежа, а онзи беше университетския. Утре ще се запиша на гребане.

А на университетския панаир се записах на.. всякакви неща: от клуб за бридж, настолни игри и ролеви игри, през клуб за походи, пещерняци, разбира се, астрономически, философски, физичен, математика, през крикет, фехтовка, джу-джи-тцу, пилотиране, ... не мога да си спомня вече, а, рок клуб, даже дръм ен бейз, джаз, 2-3 театрални клуба, режисьорски, даже в прослушване за джаз-група и хорово пеене, разбира се танци и не на последно място благотворителен за ... Кения. И още няколко..

Един взрив на информация, в който с ума си не можеш да обхванеш колко неща се случват или имат намерение да се случат в този университет - това е Fresher's Fair.

П.П.: (добавен април месец) уточнявам че това, че съм се записала, за съжаление не означава, че се занимавам и с една десета от изброените неща. :Д

аромат на сладък дъжд

Докато повечето ми съмишленици, а и други студенти започват или вече са започнали учебната си година, аз се радам на последните си три седмици ваканция